Moscow
Tokyo
Sofia
London
New York
 
Проф. Диърдра Макклоски:

Бедността е най-големият проблем на човечеството

Щастието не може да се измери

Ирина Атанасова, 15 Февруари 2017 07:19 Увеличи текста Намали текста

Проф. Диърдра Макклоски е американски икономист и общественик с над 17 публикувани книги и над 400 академични труда зад гърба си. Носител е на множество академични отличия в областта на икономиката, историята, комуникацията и философията. Възпитаничка е на Харвардския университет, а от 1968г. преподава икономика и стопанска история в Чикагския университет. По-късно преподава в Айовския университет (1980-1999), Университета Еразъм в Ротердам и в Илинойския университет. В академичните среди, освен с безграничния си авторитет, е позната и с теоретично-концептуалния си сблъсък с Томас Пикети.

Проф. Макклоски е родена през 1942 г. като Доналд Макклоски. През 1995 г., на 53-годишна възраст, женен и с две деца, проф. Макклоски променя пола си и приема името Диърдра. До днес и двете й деца не разговарят с нея.

Интервюто е предоставено специално на сп. „Икономика” от автора Ирина Атанасова, възпитаник на Факултета по славянски филология към СУ и магитър психолог от лондонския UEL. 


Проф. Макклоски, твърдите, че емпиричното изследване на щастието е научно и философски недостатъчно. В същото време, наблягате на силното влияние на икономиката върху щастието. Мислите ли, че щастието е измеримо изобщо? Колко важно е участието на икономиката като индикатор на щастието и какви други индикатори бихте посочили?

Не мисля, че е разумно да се измерва щастието. Помислете: ако всички са под влиянието на наркотици, всички ще твърдят, че са щастливи, дори и пред най-умния въпросник за измерване на щастието. Проблемът не е статистически. Концепцията е лоша и измерването й е безсмислено. Датчаните редовно се класират като най-щастливите хора на земята. Но в тяхната култура се счита за невъзпитано да кажеш, че си нещастен. Българите са измерени като „нещастни“, защото е ок, дори въпрос на чест, да се оплакваш. Това е доста силно изразена източноевропейска черта.

Може обаче, и трябва, да измерваме възможността на българите и другите нации, да консумират. Това касае националния доход, който може да бъде манипулирн така, че да включва остойностяването на околната среда, например, или стойността на самопочистващите се къщи. Това е най-добрият показател, който имаме, за удовлетвореност. Националният доход на глава от населението, а не глупавите измервание на „щастие“, е което трябва да бъде в основата на публичните доктрини и политики. Какви политики, питате? Ами оставете българите да упражняват на свобода виталните си сили по креативен начин, както със сигурност биха правили, ако не бяха ограбвани от корупция и държавно регулиране.



Повече четете в бр. 70 стр. 64 на сп. "Икономика"
Принтирай