Moscow
Tokyo
Sofia
London
New York
 

В час ли е българското образование

Трябва ли парите да следват всеки, който просто се запише да учи някъде

Георги Георгиев, 17 Април 2017 08:08 Увеличи текста Намали текста

Дела, дела и пак думи – това е моделът за реформи на българското образование. Приказките какво трябва да се направи са на килограм, а стигне ли се до практически действия, то винаги има обективни спънки. От години се говори за реформите, които да изведат системата на образованието на качествено ново ниво, което да е в унисон с технологичната динамика. Но в момента, в който служебният министър на образованието проф. Николай Денков се обяви за незабавен старт на реформите, ректорите на университетите в един глас казаха, че сега не е моментът. А кога?!

Скорост

С тези реформи само на думи, може да минат още 100 години, но дали реалността ще се спре, за да се съобрази с всички аргументи за по-бавна промяна. Даваме ли й пари, системата на образованието ще ги „усвои” и те все ще са малко. Затова нека да извадим качеството пред скоби. Имаме 51 висши училища. Ако ни се виждат прекалено много при драстично намаляващия брой студенти, нека те останат толкова, от колкото реално има нужда. Възможност е чрез професорско-преподавателска приватизация повечето от тях да докажат правото си на съществуване, защо пък не… Ако парите безусловно следват ученика или студента, не нуждите на икономиката ще диктуват избора на образование, а произволните решения на хора, които не си сверяват часовника с пазара.



Повече четете в бр. 72 стр. 52 на сп. "Икономика"
Принтирай